Огън, Въздух, Водя, Земя и Човек

Официалното лято на „сефтетата“ беше миналото (2011). Но докато съм човек и живея, с желание за повече и повече, ще има сефтета. Ех, че хубава дума!

Първото ми посещаване на плажа  през нощта, с красив огън, пеещ с китара, с усмихнати хора и нашепващо море. Студена нощ и стоплящ огън, ситен пясък и много вода, тъмнина и искри. Толкова много на едно място, сякаш всичко красиво и приятно е точно там. И съм част от него, заедно с всички присъстващи. И едно възклицание: „В рая съм!“ (а всъщност на плажа в Катерини (Гърция).

Чувствам се свързана повече отпреди, свързана с природата, със земята, и същевременно зависима. Четирите стихии и аз с тях. 

И това ако не е прекрасно изпълнение на едно отлежало цяла година обещание!

И всичко благодарение на невероятната ми майка!

 

 

 

Advertisements

Непознатите, които даряват щастици

Понякога съвсем непознати могат да те зарадват много.

Едно момче и едно момиче, които продават изработените от тях щастици ( частици щастие) на входа на Борисовата.

Съвсем се случайно се спирам, разпитвам, харесвам си някаква мидичка и е моя. Оказва се, че търся от много време определено нещо, което никъде не намирам. И никой не ми предлага да ме снабди с него или да ми го направи. Е, за мое огромно щастие, младите странни хора се заемат със задачата да имам нещото и то за по – малко от едно денонощие. Разделяме се с усмивка и надежда, че след броени часове ще нося на врата си щастицата.

Нов ден. Позвъняване на телефон. Моето нещо е готово. Ще се срещнем по – късно. Идва часът на срещата. Всичко е готово. И не едно, а цели две! Няма как да не ги взема! Та те са специални, те са направени, защото аз съм пожелала, предизвикала съм тяхното раждане, няма как да ги изоставя. Това са новите ми специални предмети. И знам, че са уникални, също като смисълът, който влагам в тях и значение им за мен. Те са от малкото неща, които наистина са мои. И все пак, нямаше да бъде така, ако не бях срещнала добри непознати, които да предадат и своята енергия в красивите, неповторими щастици!

Искам за някого и аз да съм такъв непознат!

Денят, в който бизнесът с чадъри не върви

Дъждът е нещо специално. 

Дъждът не е за всеки.

Дъждът не е и за всеки чадър. 

Но аз нямам чадър. Защото обичам да чувам капките върху челото си, върху главата си, по-точно да ги усещам. Една дъждовна капка. Втора. Трета… Мокра съм. Усмихвам се. Тичайки. Спирам. Дъждът се усилва. Сякаш иска да ме отмие като малко, грозно петънце от чист прозорец. 

Престрашавам се и тръгвам под капките. Аз съм проводник между тях и земята. Тя става мокра, аз прогизвам. Но съм щастлива. 

….. 

Небето е жълто като бяла стена, опушена от цигарен дим.

Дъжд, залез, розово. Като сън или много добър наркотик. 

За мен е дъжд, но не просто обикновен, а чакан, желан, мощен, като наказание за смирението и търпението. 

Хубаво е, когато вали, когато си без чадър, далеч от убежището. 

….

Десертът: прохладна вечер и мокри коси. 

Някой да има нужда от чадър? 

Те са добри, прекрасни, любопитни… баби

Днес пиша за едни от най-страхотните роднини, които могат да съществуват: бабите!

Image

Преди минути навестих моята. Възрастна жена, която дава мило и драго, дори и живота си за мен. Саможертвата отстрани изглежда много лесна и възможна, но не е така. Все още не знам какво точно означава, но съм неин наблюдател.

Бабите са прекрасни!

Може да са досадни понякога, да говорят за разни сериали, като винаги дават пълна информация за това, кой, къде, кога, какво, как… но  усмихват с разказа си. Бабите, които всеки път те питат какво учиш, като никога не се отказват да задълбочават въпросите си, макар да осъзнават, че са далеч от момента, в който ще разберат всички думи и ще получат представа за „нещото“, са невероятно любопитни! 

И все пак бабите са безценни. Те носят историята, предават ти духа на миналото, което не си имал шанс да познаваш, освен чрез страниците на нескопосано написаните учебници.

Бабите говорят разпалено, плачат често, звънят, когато най – малко имаш време да говориш с тях.

Бабите готвят чудесно!

Бабите… От тях е възможно да научиш неща, които няма кой друг да ти каже. 

Моите баби… са моите любими баби! 

И сега те са моето вдъхновение! 

Един ден бих искала поне малко да бъда толкова добра баба, каквито са моите две! 

Обичам си ги!