За евдемонистите, които пътешестват

В 3:42 след полунощ явно не спя. Вълнува ме разликата между пътуването и пътешестването. Много ми напомня за евдемонизма и хедонизма. Първото, което още се нарича Епикурейство и искрено ми допада, е символ на разумното щастие. Още в първите часове по философия се опитвах да си обясня разликата между двете направления. И сега не бих й дала точно определение чрез думи, но е абсолютно идентична с тази между пътешестване и пътуване. Ако пътуването е движение с цел стигане от една точка до друга, то пътешестването е разумното пътуване. Всяка точка е от значение, всеки момент е ценен и носи нещо за пътешественика. То е уникално. В ума ми се върти нещо, чуто отдавна, но и забравено в голяма степен. То сякаш звучеше като: щастието е пътуване, а не крайна спирка. Думите ми са колебаещи се, но идеята е една. Ако редиш домино в една права линия, независимо от дължината, това е просто пътуване, защото знаеш какво ще се случи. Елементите падат. Ако се постараеш да подредиш доминото, отделяйки нужното внимание и време, наслаждавайки се след това на красивите и необичайни фигури, пътуването, сиреч падането на елементите няма да ни се ще да свършва, защото това ще означава, че и пътешествието е свършило. Но със сигурност то дава повече, но и изисква своето, за да е ценна част от нас по пътя ни към щастието. Въпросът, който назрява в мен е: Какъв кръстопът е по-разумен: с или без табели за посоките към щастието?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s