Блогозависимост след полунощ

Отново е 3:25 след полунощ.
Колко е хубаво да имаш блог.

Вече не се нуждаеш от някого, с когото да прекарваш по часове, разказвайки историята на деня или месеца си. Нито се страхуваш, че този някой може би е неискрен в думите и емоциите си. Нито пък този някой ще си замине, ще те забрави, ще му омръзнеш, ще те разлюби.

Няма го и мъчното чакане на времето за задълбочен разговор, нито пък стъписването при някаква заплаха във взаимоотношенията. Случвало се е да се стигне до мисълта: „ами сега кой ще ме изслушва, с кого ще споделям“ и…каквото още там сърчицето може да предизвика. Няма го и моментът на преодоляването на загубата, нито мъките от търсенето и неуспеха от това.

Сега е сигурно. Да, това не е реклама на банка, а става дума за блог.
Личното ми пространство, което носи чистотата на емоциите и мислите ми, с което не задължавам никого да ме изслушва и да ми отделя по часове време, с което да развивам зависимост, една от най-непоносимите 🙂
Сега имам зависимост към това да пиша в блога си. И не ми отнема толкова, колкото ми дава. И не хленчи, нито има неотложна среща, нито ще заминава, нито се разболява.
Имам си свой блог и макар да звучи така, сякаш предпочитам да заместя реалния и пълноценен контакт с приятелите, то просто правя леко пренасочване на проблема с много добавени стойности: без да идвам в повече на когото и да било, аз споделям себе си, а всеки един потенциален мой слушател, може да прецени сам дали би ме чел или не.
Така моята зависимост ще бъде само една и то съвсем несълзлива.

„Да блогваш или да не блогваш?“ – може би вече е въпросът 🙂

Advertisements

За евдемонистите, които пътешестват

В 3:42 след полунощ явно не спя. Вълнува ме разликата между пътуването и пътешестването. Много ми напомня за евдемонизма и хедонизма. Първото, което още се нарича Епикурейство и искрено ми допада, е символ на разумното щастие. Още в първите часове по философия се опитвах да си обясня разликата между двете направления. И сега не бих й дала точно определение чрез думи, но е абсолютно идентична с тази между пътешестване и пътуване. Ако пътуването е движение с цел стигане от една точка до друга, то пътешестването е разумното пътуване. Всяка точка е от значение, всеки момент е ценен и носи нещо за пътешественика. То е уникално. В ума ми се върти нещо, чуто отдавна, но и забравено в голяма степен. То сякаш звучеше като: щастието е пътуване, а не крайна спирка. Думите ми са колебаещи се, но идеята е една. Ако редиш домино в една права линия, независимо от дължината, това е просто пътуване, защото знаеш какво ще се случи. Елементите падат. Ако се постараеш да подредиш доминото, отделяйки нужното внимание и време, наслаждавайки се след това на красивите и необичайни фигури, пътуването, сиреч падането на елементите няма да ни се ще да свършва, защото това ще означава, че и пътешествието е свършило. Но със сигурност то дава повече, но и изисква своето, за да е ценна част от нас по пътя ни към щастието. Въпросът, който назрява в мен е: Какъв кръстопът е по-разумен: с или без табели за посоките към щастието?

Уроци по етикет на остров

Пътешестването е едно от най-хубавите неща в живота.

Когато пиша това, съм все още на острова, за който по някаква случайност Олдъс Хъксли споменава в книгата си „Прекрасният нов свят“. Именно Кипър е единственото място в историята, на което се провежда подобен експеримент, който обаче ще запазя в мистерия за тези, които не са чели книгата, за да подразня любопитството им ( гъделичка ли ви вече?) и за да провокирам запознатите да си го припомнят.
Е, може да не ме бива в подобни неща, но няма как да не спомена факта, че докато съм на дадено място, чета именно за него, а това е някакъв непознат все още за мен остров.

Сблъсък първи: Тук е неприлично да кръстосаш крака, сиреч да сложиш единия върху другия, докато си на маса по време на хранене.
Сблъсък втори: позволиш ли си да си опреш крака на съседния стол, докато седиш, означава, че „се сваляш“ на човека (мъжа) на него. И таз добра!
Моят извод: момичета, внимавайте как и къде си държите краката 😉

Сблъсък трети: поради факта, че преди време това място е било част от английски колонии, движението е от лявата страна. И е много вероятно сблъсъкът да се превърне в „нещо ме бутна няколко пъти“, което бе част от разказа на един забавен приятел, говорейки ми за живота си в страна с обърнато движение.

Споделено в очакване на поредния сблъсък
Час 3:25
Дата 16.07.2012
Град Лимасол
О-в Кипър
Планета Земя

Ново блокче падна…

Всеки, всяка, всяко, всичко е домино. Реакция след реакция. Подреждане, опитване, провал, повторно усилие, надежда, успех, щастие. Една дума: щастие. То е по пътя ми или аз по неговия път.

Аз го търся, аз го предизвиквам, но то е едно от многобройните блокчета. Ще го позная само, ако блъсна колонката, но ми трябва смелост. А смелостта е в другата колонка, тя е едно от всичките блокчета. И тях трябва да съборя. За да ги съборя, ми е необходимо време, желание, подкрепа. Още фигурки…

Една нестихваща игра на избори, рискове, аз сред тях, другите покрай мен. Хора, лица, души. С усмивки или без. Аз ги предпочитам усмихнати. Причиняват ми същата реакция… И хоп! Ново блокче падна…

20120706-143026.jpg