Здравей, престраших се!

Приятелството е красиво. Приятелството е цвете. Но то има нужда от вода. Ние трябва да го поливаме. Но се случва така, че просто забравяме. Намираме си други обекти на нашето внимание и… цветето започва да увяхва. А само преди месеци, то е било Цветето. Почти като розата на Малкия Принц. И ни е било толкова скъпо, заради грижите, които сме полагали за него.

Приятелството. Днес е различно. Различно до момента, в който не се сетим за човека. Сещането е приятен момент. И идва споменът. Следва и тъгата. А после усмивката – реакцията ни, когато сме общували. И пак ни се иска да върнем времето. Защото е било хубаво. Било е истинско.

Приятелството. Да го съживиш или поне да дариш увяхналото цвете с една капчица вода. Безценно е! Да се престрашиш да потърсиш човека. Да пребориш себе си, да преглътнеш гордостта.

Приятелството. Тежи, когато се опитваш да се сърдиш на някого, а знаеш, че това не е твоето „АЗ“. Когато знаеш, че в приятелството няма сърдити, нито засегнати. То е добро. То е хубаво. И се престрашаваш. Обаждаш се, казваш „Здравей“ и грейваш. През телефона не се вижда, но гласът ти издава. Гласът е един от лъчите. Огряваш цветето и то отразява светлината ти.

Приятелството. Не винаги е дълго, но приятелството е винаги. Когато си помислиш за него, когато си спомниш, когато ти е нужно. Цветовете увяхват, но корените са там. В нас. Променят ни. Живеем с тях. Но е много по – красиво, когато и цветовете са свежи. Нужна е само една капчицаПодари я

Advertisements

2 thoughts on “Здравей, престраших се!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s